Cigarette butts and shards of dreams. Празните мисли на един празен човек. Четвъртък, 27 март 2014 г. Да те накара да видиш. Да паднеш, да станеш. Публикувайте в блога си! Неделя, 22 декември 2013 г. Проблеми, проблеми, проблеми. Сякаш който ни е създавал. В главите, в сърцата, в душите. И когато ни е пуснал, по земята да ходим. Спрял е да се огледа, и е казал.

Че сърцето ми пухкав сняг не е и няма никога да се стопи. Сряда, август 19, 2015. Усещам вкуса на ром с кола по устните си, като флашбак, като дежа вю. От къде започна всичко и къде ще свърши? Или може би е вече свършило. Нали това е основното им свойство. Не ме болеше, не ме болеше, все още не ме боли. Първо по едната устна, после по другата. Не си забих достъчно силно ноктите, че да остане белег. Не го питах къде ще заминава.

Within me there lay an invincible summer. Петък, 14 август 2015 г. Писането е пряко свързано с вадене на кирливи ризи и теглене на черта върху старите сметки. Налага се да се изправиш пред себе си гол. Иска ти се да беше другояче или да имаше друго тяло, друга душа за временно ползване. Някак си трябва да преглътнеш гнусотиите, които сам си натрупал там някъде вътре. Отношенията трупат прахоляк и мръсотия и всякакви гадости.

Виждам през своите тъмни очила с цветни стъкла. И знаете, ли? И вие го можете! Sunday, January 8, 2017. Неделята ме топли някак си по две. Ще си окача Слънце за уморени дни. Да ми зашива Щастието на реверите. За да не го губя по пътя в Страната на чудесата. Докато стигна до От другата страна на Огледалото по три. И не си нарисувам Самодостатъчност,. Която да ме залепва цяла, без да се търся. Saturday, December 31, 2016.