Днес се замислих, защо хората, когато не могат, или не искат нещо, рядко си признават. По-често търсят оправдание или причини извън тях. Намират хиляди начини да се оправдаят, вместо да спестят и време и нерви, на себе си и на другите. И аз го права понякога, а после се чудя. Предполагам, че причината е, че когато го правим, сме гузни от нещо. Дали към другите, или към себе си, няма значение. Едните си живеят още в ня.

Сряда, 12 август 2015 г. Дневникът на един космически катаджия.

Празни мисли на един празен човек. Събота, 21 февруари 2015 г. То, което се сещам , когато чуя думата детство е задния двор. Няма значение дали е нашия или някой съседски . Просто това е задния двор. Място, където се събирахме да играем на майки с деца. Там си менкахме стъклените топчета. Правехме си палатки от картони. Зимата там строяхме снежни замъци и крепости. Често там привиквахме някой, за да го сбием. Ако попитат Гугъл , дали ще им отговори? Казват, че той знае всичко. Публикувайте в блога си! .

За смешното и тъжното в живота, които вървят ръка за ръка. Неделя, 8 януари 2017 г. Пепеляшка - прекрасна и бяла -. С лопата, парцал и метла. Тази вечер те чакам на бала. Даже прах тази нощ не бърши. Тази нощ ще лудуваме прашни,. Ще танцуваме чак до зори. Тази нощ ще си моя принцеса,. Ще позная коя си, къде си,. С тази нежна красива обувка. Само дай ми краче за да пробвам,. Остави се на моята воля.