Петък, 4 април 2014 г. А те не я вършат, това е очевидно във всички смисли и видимо във всекидневни и далеч не толкова опасни примери. И медиите са сътрудник в това невършене на нищо или вършене на злини. По-добре е да се ядосаш днес, отколкото утре, но вчерашната задача пр.

Блог за вкусна храна и рецепти от родината и извън нея, на български. Истината е, че този пост, макар и последен за Нож и виличка какъвто го познавате, всъщност е весел. От един блог, взеха, че станаха два! Можете да следите новите ни блогове тук. Благодарим ви, че бяхте с нас! Март 8, 2010.

Вторник, 29 март 2011 г. Едно наистина последно, непрочетено послание към теб. може би защото понякога ми липсваш в странно-смахнатия образ, който по ред причини ти измислих, може да е и просто защото съм гузна, че те изтрих, или защото всъщност малко ме е страх, че този път наистина ще се окаже за последно. Искам да помня хубавото, каквото и да си мисля понякога, и искам да знаеш, че. Ти ще можеш да идваш при мен. Даже щом и вратата се счупи. Поомачкан, сломен и ранен.

Тук ще редя букви в изречения, описващи моите истини. Сряда, 6 август 2014 г. Още повече, че ми е странно точно гражданите да настояват за превръщането на блока в единен политически субект, партия де. Не че съм против, лично аз. Събота, 7 септември 2013 г. Резюме на изминалите три месеца.

Ако животът е път, нещата, които правим, са стъпките по него. Кога в права линия и напред или с известно лъкатушене, вървим по пътя, докогато ни е отредено. Жалко е да се стои с вкопани нозе пътят е, за да се извърви. Добре е, че не знаем колко е дълъг и кога ще свърши. Политиката не е сред тези любими неща, но понякога раздвижва антените ми. Защото синият цвят ми е любим.