Искаме ли нещо в замяна, когато даваме? Публикация в сайта на сп. Ценностите се развиват в процеса на тяхното проявление. ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА, която е нашият вътрешен морално-етичен компас, е важна част от духовния ни свят.

Неделя, 5 април 2015 г. Цялата тази прелюдия беше, за да покаже, че почитаемият Стив Джобс е бръкнал с пръстче и в моя живот, макар и за кратко. За мнозина Джобс е идол, кумир, пример за подражание, едва ли не - светец. Робуват на отхапаната ябълка и парадират с това. Разбира се, не отричам достойнствата на марката и продуктите, които я носят, нито пък на брилянтната предприемаческа и маркетингова стратегия. И все пак - това е само моето скромно мнение. Очевидно за много хора, които са били част от л.

Макар и парадоксално, единствено в развитието, обновлението и промяната се крие истинската сигурност. Понеделник, 19 януари 2015 г. Публикувайте в блога си! Петък, 15 август 2014 г. Самолечение на психични и емоционални проблеми. И несполучливия й опит да се приспособи към света.

Thursday, May 7, 2015. Monday, April 27, 2015. Monday, February 24, 2014.

Няма по - добро упражнение за сърцето от това - да се наведеш и да повдигнеш някого. Вторник, 14 април 2015 г. И как това малко бебе изгубило доверието, че неговите нужди ще бъдат задоволени с топла грижа, ще може един ден, в зряла възраст, адекватно да се справя само? Публикувайте в блога си! Връзки към тази публикация. Събота, 31 януари 2015 г. Искам да плача, но не защото не съм разбрана,.

Неделя, 25 декември 2011 г. Снимката я прави Иринката при едно ходене на Каравелово. Думата ми днес е за Коледа и за чудесата. Ще оставя малко работа и за другите.

Мартина Бандрова - Терапия на душата. Но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си. Защо боледуващото тяло е отражение на страдащата душа? Защото припомняйки ни нашата крайност, болестта ни спомня колко много живот има за празнуване тук и сега.

Петък, 15 май 2015 г. Откакто съм излязла на пазара на труда - не спирам да чувам от медии, познати, приятели и кой ли още не, че в България положението е изключително трудно. Колко вярваме в това, което правим? Колко сме упорити и адаптивни, креативни, различни, склонни да търсим новото? Това е предпоствка за по-голям шанс за успех. Това не е нещо типично само за България, в световен мащаб е доказано, че по-голямата част от новосъздадените фирми - фалира.