И може би в очите ти. Сряда, 14 януари 2015 г. Обикновено човек разбира твърде късно явните истини, но на мен ми стана ясно, че главната разлика между щастието и радостта се състои в това, че щастието е твърдо тяло, а радостта - течно. Вторник, 2 септември 2014 г. Смъртта ни дърпа с въжето на живота. Затова предпочитам късо, но здраво въже.

Че сърцето ми пухкав сняг не е и няма никога да се стопи. Сряда, август 19, 2015. Усещам вкуса на ром с кола по устните си, като флашбак, като дежа вю. От къде започна всичко и къде ще свърши? Или може би е вече свършило. Нали това е основното им свойство. Не ме болеше, не ме болеше, все още не ме боли. Първо по едната устна, после по другата. Не си забих достъчно силно ноктите, че да остане белег. Не го питах къде ще заминава.

Ако си роден с крила, не можеш да пълзиш. Неделя, октомври 06, 2013. Човек бе сътворен от кал, но. Днес от желязо е света. Щях да умра от доброта. Толкова е липсваща, че ме е страх от празното. Само на мен ли ми идва да крещя понякога? Нима не е осезаема за никого друг? Нима не ви е студено? Ако просто изчезнеш ей така внезапно? Какво ще остане от теб на тая земя? Кой ще те запомни? И тя .