Вторник, 29 март 2011 г. Едно наистина последно, непрочетено послание към теб. може би защото понякога ми липсваш в странно-смахнатия образ, който по ред причини ти измислих, може да е и просто защото съм гузна, че те изтрих, или защото всъщност малко ме е страх, че този път наистина ще се окаже за последно. Искам да помня хубавото, каквото и да си мисля понякога, и искам да знаеш, че. Ти ще можеш да идваш при мен. Даже щом и вратата се счупи. Поомачкан, сломен и ранен.

Животът е такъв, че понякога онези, които обичаш, те изоставят. И единственият начин да продължиш с живота си е да ги изхвърлиш от него. Но какво, ако мъртвите се върнат? Ако някой мъртъв за теб, заличен от душата ти и ти заличен от неговата, се върне? Някой останал в онази част от спомените, които си спомняш съвсям рядко, по изключение, без да искаш. И после никога не си признаваш, че си се върнал към тях. Ще му кажеш ли нещо? Какво ще му кажеш? За какво ти е .

Петък, 23 януари 2015 г. Днес ми е калинков ден. Днес ми е калинков ден. Зад зелените треви над мен. Си мисли то, че се скрило. Но не се е! Аз го виждам -. То блести по черните ми петънца. И се усмихва някак срамежливо. И е топчица от щастие и топлина. По гръбчето ми мъничко сърце. И навярно неуспешно се преструвам. На заспала в чашка на лале. Днес ми е калинков ден. И телцето ми от обич се е изчервило,. Понеже ти си влюбен в мен.